и-------- - Намерени са 232 думи от търсенето |
издърпвам - издърпваш, несв. и издърпам, св.; какво/кого. С дърпане успявам да извадя, да придвижа, да изтегля, да опъна и под. Издърпвам риба... |
издялквам - издялкваш, несв. и издялкам, св.; какво. Издялвам. |
изжваквам - изжвакваш, несв. и изжвакам, св. 1. Жвакам един път или няколко пъти един след друг. 2. Прен. Какво. Изяждам с жвакане. Из-жвака в... |
изживявам - изживяваш, несв. и изживея, св.; какво. 1. Минавам, прекарвам време, живот и т. н. Изживявам щастливо време. Изживях половината от... |
изигравам - изиграваш, несв. и изиграя, св. 1. Какво. Играя от началото докрай игра (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.). Изиграх две игри на тенис. Из... |
изкипявам - изкипяваш, несв. и изкипя, св. 1. За течност или рядка маса — при кипене излизам от съда. 2. Какво. Оставям да изкипи. С този съд ... |
изключвам - изключваш, несв. и изключа, св. 1. Кого/какво. Отстранявам, премахвам от група, организация, учебно заведение, от списък и под. Из... |
изкопавам - изкопаваш, несв. и изкопая, св.; какво. 1. Чрез копаене завършвам дупка, яма, изкоп. Изкопавам изкоп за основи. 2. Чрез копаене из... |
изкопчвам - изкопчваш, несв. и изкопча, св. 1. Какво/кого. Изтръгвам от ръцете на някого. Изкопни парите от ръцете му. 2. Прен. Какво. Получав... |
изкормвам - изкормваш, несв. и изкормя, св. 1. Какво. Обикн. за умъртвено животно — изваждам вътрешностите. Изкормвам риба. Изкормвам овца. 2.... |
изкрадвам - изкрадваш, несв. и изкрада, св.; какво. Крада много или всичко от определеното. Изкрадоха на хората кокошките. |
изкръшкам - изкръшкаш, св. — вж. изкръшквам. |
изкряквам - изкрякваш, несв. и изкрякам, св. 1. Крякам един път или няколко пъти по един. 2. Прен. Казвам нещо с викане, наподобяващо крякане.... |
изхвърлям - изхвърляш, несв. и изхвърля, св. 1. Какво. Хвърлям докрай всичко. 2. Какво. Хвърлям навън поради непотребност. Изхвърлям боклук. И... |
избърборя - избърбориш, мин. св. избърборих, мин. прич. избърборил, св. — вж. избърборвам. |
изврътлив - изврътлива, изврътливо, мн. изврътливи, прил. 1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив. 2. Който извърта, преина... |
извъдя се - извъдиш се, мин. св. извъдих се, мин. прич. извъдил се, св. — вж. извъждам се. |
изгъзя се - изгъзиш се, мин. св. изгъзих се, мин. прич. изгъзил се, св. — вж. изгъзвам се. |
издръжлив - издръжлива, издръжливо, мн. издръжливи, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация... |
издълбоко - нареч. 1. От голяма дълбочина. Чу сс глас издълбоко. 2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълб... |