| ица - Намерени са 495 думи от търсенето |
|---|
| ива - само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| ида - идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ... |
| жица - мн. жици, ж. 1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички. 2. Кабел. 3.... |
| пица - мн. пици, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки. |
| цица - мн. цици, ж. Разг. Жарг. 1. Женска гърда; бозка. 2. Гърда на мъж. |
| жрица - мн. жрици, ж. Жена жрец. |
| ивица - мн. ивици, ж. 1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан. 2. Ч... |
| обица - мн. обици, ж. Обеца. |
| птица - мн. птици, ж. Покрито с пера и пух гръбначно животно, което има крила, два крака и клюн. Прелетна птица. • Важна птица. Важен чове... |
| рицар - рицарят, рицаря, мн. рицари, м. 1. Истор. Средновековен аристократ воин. 2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели. 3... |
| скица - мн. скици, ж. 1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда. 2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка. 3. В л... |
| спица - мн. спици, ж. Една от металните пръчки, които съединяват централната част на колело на велосипед с обиколните. |
| улица - мн. улици, ж. 1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата. 2. Прен. Ж... |
| цицам - цицаш, несв. 1. Разг. Бозая, суча.2. Жарг. Пия, пиянствам. Обича да цица винце. |
| юница - мн. юници, ж. Млада крава, която още не е раждала; телица. |
| баница - мн. баници.Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава,... |
| бащица - мн. бащици.1. Разг. Умалително-гальовно от баща.2. Разг. Ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга. |
| вилица - мн. вилици.Прибор за ядене. |
| вещица - мн. вещици, ж.1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.2. Прен. Разг. Пренeбр. Грозна, зла жена. |
| въдица - мн. въдици, ж.Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.// същ. умал. въдичка, мн. въдички, ж.• Лапвам/лапна ... |