само ед. 1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия. 2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия. // прил. истеричен, истерична, истерично, мн. истерични. Истерична жена. Истеричен смях.
Съновник: Истерия
ако насън изпаднеш в истерия, значи наяве ще успееш да наложиш волята или предпочитанията си. друг ако е истерик, трябва да се заредиш с огромна доза търпение, за да издържиш на многобройните дребни неприятности през следващите дни.