само ед. Разг. 1.
Твърдоглавие, безсмислено
упорство. Гладна е, но от
инат не яде. Инатът не му позволява да се извини. 2.
Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае. • Правя на инат. Правя нарочно, без причина или смисъл. • Продавам инати. Проявявам инат.
в съня сигнализира за временни трудности или препятствия в работата и любовта.