само ед. 1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести.
Получавам имунитет.
Загубвам имунитета си. 2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели. 3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и др.
Дипломатически имунитет.