само ед. 1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток. 2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа. // прил. източен, източна, източно, мн. източни.
Съновник: Изток
в съня е знак, че ти предстои да поставиш на изпитание самия себе си.