мн. измислици, ж. 1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове. 2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
Съновник: Измислица, измислен, измишльотина
ако насън слушаш измислици, напразно ще се опитваш да заблудиш някого. ако ти съчиняваш измишльотини, ще те баламосват.