издишаш, несв. 1. За
нещо, пълно с
въздух под
налягане —
изпускам въздух
през отвор. Гумата издиша. 2. Прен. Разг. За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър. Старият вече издиша, не помни всичко. // същ. издишане, ср.