| зпо - Намерени са 82 думи от търсенето |
|---|
| зло - само ед. 1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много... |
| изпо- - представка. В състава на глаголи означава: 1. Разпростиране на действието върху много обекти, напр. изпобивам, изпоблъсквам, изпов... |
| изпод - предлог. Означава движение в посока навън от мястото, под което се намира нещо. Изпод храста изскочи заек. • Изпод ръката. От ръка... |
| изпотя - изпотиш, мин. св. изпотих, мин. прич. изпотил, св. — вж. изпотявам. |
| разпоя - разпоиш, мин. св. разпоих, мин. прич. разпоил, св. — вж. разпоявам. |
| изповед - изповедта, мн. изповеди, ж. 1. Разкриване и признаване на грехове пред духовно лице. 2. Разкриване на съкровени мисли и чувства пр... |
| изпомпя - изпомпиш, мин. св. изпомпих, мин. прич. изпомпил, св. — вж. изпомпвам. |
| изпортя - изпортиш, мин. св. изпортих, мин. прич. изпортил, св. — вж. изпортвам. |
| разпоря - разпориш, мин. св. разпорих и разпрах, мин. прич. разпорил и разпрал, св. — вж. разпарям. |
| изполица - само ед. При частно селско стопанство - имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. Давам на изполица. Вз... |
| безпокоя - безпокоиш, безпокоих, безпокоил.1. Нарушавам спокойствието или работата; преча.2. Причинявам тревога, грижи. - безпокоя се.Тревожа... |
| изпоизям - изпоизядеш, мин. св. изпоизядох, мин. прич. изпоизял, св. — вж. изпоизяждам. |
| изпочупя - изпочупиш, мин. св. изпочупих, мин. прич. изпочупил, се. — вж. изпочупвам. |
| изпотявам - изпотяваш, несв. и изпотя, св. 1. Кого/какво. Причинявам потене. Изпотих конете. Изпоти ме тая ракия. 2. Прен. Кого. Измъчвам, за... |
| безпокоен - безпокойна, безпокойно, мн. безпокойни.Тревожен, неспокоен. |
| безпочвен - безпочвена, безпочвено, мн. безпочвени.Необоснован. Безпочвени подозрения. |
| изповеден - изповедна, изповедно, мн. изповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност. |
| изповядам - изповядаш, св. — вж. изповядвам. |
| използвам - използваш, несв. и се. 1. Какво, за какво. Прилагам, употребявам. Използвам нож. Използвам телефон. 2. Кого, за какво. Служа си с ... |
| използвач - мн. използвачи, м. Лице, което умее да използва хора или обстоятелства в свой интерес. |