Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

за------ - Намерени са 289 думи от търсенето
забрадка - мн. забрадки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Ж...
забранен - забранена, забранено, мн. забранени, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забране...
забримча - забримчиш, мин. св. забримчих, мин. прич. забримчил, св. — вж. забримчвам.
забръмча - забръмчиш, мин. св. забръмчах, мин. прич. забръмчал, св. — вж. забръмчавам.
забулвам - забулваш, несв. и забуля, св. 1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам. 2. Какво, с какво. Закривам, ...
забутвам - забутваш, несв. и забутам,, св.; какво/ кого. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата. — забутвам се/забутам се. Само мн. ...
забучвам - забучваш, несв. и забуча, св.; какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица. — забучвам се/...
забързам - забързаш, св. — вж. забързвам.
забързан - забързана, забързано, мн. забързани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки.
забъркам - забъркаш, св. — вж. забърквам.
забъркан - забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва д...
забягвам - забягваш, несв. и забягна, св. Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради разли...
завайкам - завайкаш, св. — вж. завайквам.
завалено - нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено.
заварвам - заварваш, несв. и заваря, св. 1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости. 2. Кого. Сварвам деца от предишен брак...
завардям - завардяш, несв. Завардвам.
заварчик - мн. заварчици, м. Работник, който прави заварки.
завеждам - завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само...
завземам - завземаш, несв. и завзема, св.; какво. 1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града. 2. Присвоявам, заграб...
завиждам - завиждаш, несв. и завидя, св.; на кого. Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му. // същ. завиждане, ср.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: