заслужаваш, несв. и заслужа, св. 1. Какво. Имам заслуги, полага ми се, достоен съм за нещо. Заслужавам признателност. Заслужих наградата си. Заслужавам доверие. 2. Имам заслуги. Заслужил е много за града. 3. Кого. Достоен съм; съответствам. Не заслужаваш такъв мъж. • Заслужава си. Струва си, има смисъл. Не си заслужава да говорим.