закрепостяваш, несв. и
закрепостя, св. 1. Истор.
Кого.
Правя крепостен. 2. Прен. Кого. Правя
привързан към едно място, несвободен, зависим. Хубавият апартамент ги закрепости в малкия град. — закрепостявам се/закрепостя се. Ставам прикован към земя, град, село и др.; засядам. // прил. закрепостен, закрепостена, закрепостено, мн. закрепостени.