зае - Намерени са 23 думи от търсенето |
за- - глаголна представка със значение: 1. Начинателност, напр. заплаквам, занареждам, запявам, заприказвам и др. 2. Извършвам до край, ... |
зад - предлог. 1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има... |
зар - зарът, зара, мн. зарове, (два) зара, м. Пластмасово или кокалено кубче, по чиито стени са отбелязани точки (от 1 до 6), което се и... |
зле - нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле. |
зает - заета, заето, мн. заети, прил. 1. Който има да върши нещо. Днес ще бъда много заета. 2. Който е запълнен, ангажиран. Редакторското... |
заек - мн. зайци, (два) заека, м. 1. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за... |
заем - мн. заеми, (два) заема, м. 1. Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане. 2. Кред... |
заема - заемеш, мин. св. заех, мин. прич. заел, се. — вж. заемам. |
заемам - заемаш, несв. и заема, св. 1. Какво. Давам или получавам в заем. Ще ми заемеш ли сто лева за десет дни? 2. Приемам чужди идеи, ми... |
заедно - нареч. 1. Съвместно, общо. Работим заедно. 2. Едновременно. Завършихме училище заедно. |
заекна - заекнеш, мин. св. заекнах, мин. прич. заекнал, св. — вж. заеквам. |
заемен - заемна, заемно, мн. заемни, прил. 1. Спец. Който се отнася до заем. 2. Който може да се заеме. Заемен капитал. 3. Който е свързан ... |
заемка - мн. заемки, ж. 1. Спец. Дума, заета от чужд език, обикн. за назоваване на ново понятие. 2. Нещо, заето от друг народ, в областта н... |
заешки - заешка, заешко, мн. заешки, прил. 1. Който е свързан със заек. Заешки уши. Заешка кожа. 2. Който е присъщ на заек. Заешка скорост.... |
заеквам - заекваш, несв. и заекна, св. Изговарям някои звукове или срички със задържане или повтаряне; запъвам се. |
осезаем - осезаема, осезаемо, мн. осезаеми, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. 2. Прен. Който лесно се възприема; забележ... |
заема се - заемеш се, мин. св. заех се, мин. прич. заел се, св. — вж. заемам се. |
заемам се - заемаш се, несв. и заема се, св. 1. С какво. Залавям се, захващам се с някаква работа. Аз ще се заема с готвенето, а ти си почети ... |
неосезаем - неосезаема, неосезаемо, мн. неосезаеми, прил. 1. Който не се възприема от осезанието. 2. Малък, неуловим. Неосезаема промяна. |
заемодател - заемодателят, заемодателя, мн. заемодатели, м. Този, който дава заем. |