| ж---- - Намерени са 52 думи от търсенето |
|---|
| жерав - мн. жерави, (два) жерава, м. Едра прелетна блатна птица, с дълги крака и шия, с рехава опашка, която се среща навсякъде. |
| жерка - мн. жерки, ж. 1. Остар. Воденица. 2. Стомах на птица, воденичка. 3. Пренебр. Слаба и суха, лоша жена. Знаеш ли каква жерка е тя. |
| живак - само ед. 1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди. 2. Прен. Много по... |
| живна - живнеш, мин. св. живнах, мин. прич. живнал. св. — вж. живвам. |
| жилав - жилава, жилаво, мн. жилави, прил. 1. Който се огъва или разтегля, без да се къса или чупи. Жилава пръчка. Жилаво стъбло. 2. За мес... |
| жилка - мн. жилки, ж. 1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата. 2. Обикн. мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение... |
| жилна - жилнеш, мин. св. жилнах, мин. прич. жилнал, св. — вж. жилвам. |
| жираф - мн. жирафи, (два) жирафа, м. Африканско преживно животно с петниста окраска, с много дълга шия и дълги крака, което бяга много бър... |
| житар - житарят, житаря, мн. житари, м. Търговец на зърнени храни. // прил. житарски, житарска. житарско, мн. житарски. |
| жлеза - мн. жлези, ж. Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или изхвърля вредни за... |
| жрица - мн. жрици, ж. Жена жрец. |
| жулна - жулнеш, мин. св. жулнах, мин. прич. жулнал, св. — вж. жулвам. |
| жупан - мн. жупани, м. Истор. Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало. |
| журча - журчиш, мин. св. журчах, мин. прич. журчал, несв. За насекоми — жужа. |
| жътва - само ед. 1. Жънене. Жътвата ще започне скоро. 2. Времето, когато се жъне. Родена съм по жътва. 3. Реколта. Богата жътва. Слаба жът... |
| жезъл - мн. жезли, (два) жезъла, м. Украсена тояга - символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл. |
| жегъл - мн. жегли, (два) жегъла, м. Истор. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи. |
| жежък - жежка, жежко, мн. жежки, прил. Разг. 1. Много горещ, напечен. Жежък ден. 2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ. |
| желъд - мн. желъди, (два) желъда, м. Жълъд. |
| жълъд - мн. жълъди, (два) жълъда, м. Плод на дъб. |