само ед. 1. Спец. В медицината — болестно
състояние на повишена
възбуда, доволство, безгрижие. 2. Повишено
самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции.
Изпадам в еуфория. // прил. еуфоричен, еуфорична, еуфорично, мн. еуфорични. Еуфорично състояние.