естествена, естествено, мн. естествени, прил. 1.
Който е от природата (от земната
повърхност,
климат,
животински и
растителен свят и др.); природен, натурален. Естествени богатства. Естествен воден път. Естествен спътник на Земята. 2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса. Естествена смърт. Естествен цвят на кожата. 3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието. Естествен път на развитие. 4. Обикновен, обичаен, непринуден. Естествен живот. Естествена поза. Естествена обстановка. // нареч. естествено.