само ед. 1. Пълно или частично
разрушение на повърхността на
нещо (почва,
скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия на
почвата. Ерозия на скалите край морето. Ерозия на стоманата. 2. Прен. Разрушение на нравствени, духовни принципи, устои. Ерозия на вярата. Ерозия на морала. // прил. ерозивен, ерозивна, ерозивно, мн. ерозивни. Ерозивни процеси.