елея - Намерени са 23 думи от търсенето |
алея - мн. алеи.Пътека между редици дървета и храсти в парк. |
олея - олееш, мин. св. олях, мин. прич. олял, св. — вж. оливам. |
блея - блееш, мин. св. блях и блеях, мин. прич. блял и блеял.1. За овца, коза, агне — издавам треперлив глас.2. Прел. Грубо. Гледам разсе... |
влея - влееш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св.- вж. вливам. |
елей - елеят, елея, само ед., м. Спец. Осветено дървено масло; миро. |
елек - мн. елеци, (два) елека, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред. // същ. умал. елече, мн. елечета, ср. |
елен - мн. елени, (два) елена, м. Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога. // същ. умал. еленче, мн. еленчета, ср.... |
слея - слееш, мин. св. слях, мин. прич. слял, св. — вж. сливам. |
тлея - тлееш, мин. св. тлях, мин. прич. тлял, несв. 1. Горя слабо, без пламък; догарям. Огънят вече тлее. Жарта тлее. 2. Прен. Чезна, вех... |
белея - белееш, мин. св. белях, мин. прич. белял, несв.1. Губя цвета си и ставам по-светъл; избелявам.2. Ставам с бял цвят; побелявам. Кос... |
лелея - лелееш, мин. св. лелеях, мин. прич. лелеял, несв. За блян, мечта, надежда — пазя дълбоко в себе си, имам. Лелея надежди за по-добр... |
оцелея - оцелееш, мин. св. оцелях, мин. прич. оцелял, св. — вж. оцелявам. |
прелея - прелееш, мин. св. прелях, мин. прич. прелял, св. — вж. преливам. |
побелея - побелееш, мин. св. побелях, мин. прич. побелял, св. — вж. побелявам. |
дебелея - дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея. |
избелея - избелееш, мин. св. избелях, мин. прич. избелял, св. — вж. избелявам. |
киселея - киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — кисел... |
мъжделея - мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделял, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъждел... |
надделея - надделееш, мин. св. надделях, мин. прич. надделял, св. — вж. надделявам. |
задебелея - задебелееш, мин. св. задебелях, мин. прич. задебелял, св. — вж. задебелявам. |