1. Разг. Като прил., неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек. 2. Разг. Като нареч. Отлично, много добре. Как си? — Екстра съм! 3. Като същ., мн. екстри, ж. Принадлежност към стока, която не се включва в цената, а трябва отделно да се плати. Продават колите с различни екстри. • Екстра качество. Спец. За търговска стока — най-високото по степен качество. Тия домати са екстра качество. • Екстра категория. Спец. За обществено заведение (ресторант, хотел и др.) — най-висока по степен категория. Ресторантът е екстра категория.

Ако си в съня си, ще имаш разногласия и противоречия с близките си. Друг ако е екстравагантен или ексцентричен, чака те веселба или роднинско събиране.

extra