д--е- - Намерени са 23 думи от търсенето |
далеч - нареч. Далече. |
дънер - мн. дънери, (два) дънера, м. 1. Част от дърво между корените и короната; ствол. 2. Пън. Седнах на дънера. |
докер - мн. докери, м. Товаро-разтоварач на кораби. // прил. докерен, докерна, докерно, мн. докерни. // прил. докерски, докерска, докерско... |
досег - само ед. Досягане, допир, съприкосновение. Влизам в досег с тяхната култура. |
двоен - двойна, двойно, мн. двойни, прил. 1. Който е съставен от две еднакви части или от два предмета. Двойно дъно. Двоен лист. 2. Който ... |
довея - довееш, мин. св. довях и довеях, мин. прич. довял и довеял, св. — вж. довявам. |
додея - додееш, мин. св. додях, мин. прич. додял. св. — вж. додявам. |
долен - долна, долно, мн. долни, прил. 1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже. 2. Който следва след из... |
душен - душна, душно, мн. душни, прил. Който задушава, който души. Душен въздух. Душна стая. Душна нощ. Душна действителност. |
дебел - дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2... |
девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |
дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
демек - част. Разг. Значи, тоест, сиреч. |
денем - нареч. През деня. Бухалът денем спи, а нощем ходи на лов. • Денем и нощем. Постоянно, непрекъснато. |
десен - мн. десени, (два) десена, м. 1. Шарка, фигура върху текстил или друга материя. Тапетите са с интересен десен. 2. Разг. Цвят, нюанс... |
дивен - дивна, дивно, мн. дивни, прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов... |
дивеч - само ед. 1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч. 2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. ... |
дивея - дивееш, мин. св. дивях, мин. прич. дивял, несв. 1. Живея примитивно, откъснато. 2. Проявявам се като див, невъзпитан човек. 3. Жар... |
дизел - мн. дизели, (два) дизела, м. Двигател с вътрешно горене, работещ обикновено с нафта, като горивната смес се самозапалва. // прил. ... |
димен - димна, димно, мн. димни, прил. 1. Който се състои от дим. Димен облак. 2. Който е изпълнен с дим; задимен. Димно помещение. • Димн... |