| д-л-- - Намерени са 19 думи от търсенето |
|---|
| делва - мн. делви, ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки. |
| долап - мн. долапи, (два) долапа, м. Голям шкаф в стена с прегради за дрехи, завивки, съдове и др. Отвори долапа и вземи одеялото. |
| дължа - дължиш, мин. св. дължах, мин. прич. дължал, св.; какво. 1. Имам дълг (паричен или нравствен). Дължа пари. Дължа ти удовлетворение.... |
| далак - мн. далаци, (два) далака, м. Орган, разположен в лявата част на коремната кухина, който е свързан с кръвоносната и лимфната систем... |
| далеч - нареч. Далече. |
| далия - мн. далии, ж. Градинско цвете с красиви цветове; гергина. |
| делба - мн. делби, ж. Разделяне на нещо общо - имот, наследство и др. |
| делта - мн. делти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него. |
| дилаф - мн. дилафи, (два) дилафа, м. Диал. Дълги щипци за хващане на горещи предмети или за разравяне на огъня; маша. |
| дялам - дялаш, несв.; какво. С помощта на инструменти отделям постепенно частици от някакъв материал, за да му придам желаната форма. Дяла... |
| дялна - делнеш, мин. св. дялнах, мин. прич. дялнал, св. — вж. дялвам. |
| дилър - мн. дилъри, м. Борсов агент, който се занимава с покупко-продажба на ценни книжа или други стоки за своя сметка срещу комисиона ил... |
| дълъг - дълга, дълго, мн. дълги, прил. 1. Който е с относително голяма дължина, над средната. Дълъг влак. 2. Който има определена дължина.... |
| делко - мн. делка, ср. Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра. |
| долен - долна, долно, мн. долни, прил. 1. Който е разположен по-долу, под нещо. Лекарствата са в долното чекмедже. 2. Който следва след из... |
| долу- - Първа съставна част на сложни думи със значение който е по-долу, напр. долуизложен, долуподписан, долупосочен и др. |
| дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| делим - делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели. // същ. делимост, делимостта, ж. |
| делия - мн. делии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия. 2. Разг. Буен човек. |