нареч. и
съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено
изречение за
време;
додето,
докато, догдето, докогато. Да отидем на нивата, доде е рано. 2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на краен предел (в пространството или в развитието на някакво действие); докъде. Мислех си доде ще стигна така.