добросърдечна,
добросърдечно, мн. добросърдечни, прил. 1.
Който се характеризира с добро
сърце, с
любов към хората;
добродушен. Добросърдечен човек. 2. Който е израз на проявена любов към хората. Добросърдечна усмивка. // същ. добросърдечност, добросърдечността, ж.