дем - Намерени са 73 думи от търсенето |
дам - дамът, дама, мн. дамове, (два) дама, м. Диал. Обор. |
дом - домът, дома. мн. домове и домове, (два) дома, м. 1. Жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Аз... |
уем - само ед. 1. Остар. Зърно, което се удържа като наем за мелене или при др. операции. 2. Разг. Плат от вътрешната страна при ръб на ... |
гем - гемът, гема, мн. гемове, (два) гема, м.Разг. Юзда. |
де- - (дез-) Първа съставна част на думи със значение извършване, реализиране в обратна посока; без-, раз-, от-: дегенерирам, декодирам,... |
дек - декът, дека, мн. декове, (два) дека, м. Музикална уредба, която прави и разчита запис на аудиокасета и свързана с усилвател, позво... |
ден - денят, деня, мн. дни, (два) дена и дни, м. 1. Светлата част от денонощието от сутринта до вечерта. Цял ден се разхождах из гората.... |
хем - част. Разг. 1. За усилване на предупреждение, молба. 2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изнена... |
дим - димът, дима, само ед., м. Издигащи се нагоре нагорещени газове, примесени с продукти от горенето; пушек. • Дим да ме няма. Напуска... |
едем - само ед. Според Библията — земният рай. |
бадем - мн. бадеми, (два) бадема.1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (ядки) в твърда черупка; миндал.2. Плод... |
демон - мн. демони, (два) демона, м. 1. В християнската религия — зъл дух, дявол. 2. В древногръцката митология — божество, което влияе въ... |
демос - мн. демоси, (два) демоса, м. 1. Непривилегированите обществени слоеве. 2. Истор. В Древна Гърция — свободното население, което не ... |
кадем - само ед. Разг. Успех, сполука. |
подем - само ед. Възход, развой, напредък. |
демек - част. Разг. Значи, тоест, сиреч. |
демоде - прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде. |
подема - подемеш, мин. св. подех, мин. прич. подел, св. — вж. подемам. |
тандем - мн. тандеми, (два) тандема, м. 1. Вид колело за двама с две седалки и два чифта педали. 2. Разг. Обикн. в спортни игри — единно ця... |
дембел - мн. дембели, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник. |