| дел - Намерени са 149 думи от търсенето |
|---|
| дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| делим - делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели. // същ. делимост, делимостта, ж. |
| делия - мн. делии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия. 2. Разг. Буен човек. |
| градел - (нем. Gradel)Текст. Вид бяло и плътно четворно памучно платно. |
| заделя - заделиш, мин. св. заделих, мин. прич. заделил, св. — вж. заделям. |
| къделя - мн. къдели, ж. Остар. Определено количество вълна, памук, което се завива и се прикрепва на хурка, за да се преде от него прежда. ... |
| бордел - (фр. bordel от ит. bordello)Публичен дом. |
| видело - нареч.Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело. |
| делимо - мн. делими, ср. Спец. В математиката - число или величина, които се делят. |
| делови - делова, делово, мн. делови, прил. 1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек. 2. Който се отнася до енергичен, умел, п... |
| раздел - мн. раздели, (два) раздела, м. Част, дял, подразделение. Книгата се състои от два раздела. |
| сделка - мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др.). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сд... |
| отделя - отделиш, мин. св. отделих, мин. прич. отделил, св. — вж. отделям. |
| поделя - поделиш, мин. св. поделих, мин. прич. поделил, св. — вж. поделям. |
| щрудел - мн. щрудели, (два) щрудела, м. 1.Вид баница с пълнеж от ябълки или други плодове. 2.Порция от такава баница. |
| делфин - само ед. Спец. В спорта - плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад. |
| делник - мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични. • В делник и в празник.... |
| изделя - изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям. |
| неделя - мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата - последният ден от седмицата, който е неработен. 2. ... |
| предел - мн. предели, м. 1. Мислена линия, която ограничава пространство или време; граница, рамка. Извън пределите на града. 2. Само ед. К... |