давиш, мин. св. давих, мин. прич. давил, несв. 1. Когокакво. Чрез топене във вода или друга течност се стремя да умъртвя. Натисна силно главата му под водата и започна да го дави. 2. Кого/какво. Стискам силно за гърлото, за да умъртвя; душа. Кучето давеше лисицата и не и позволяваше да се обърне. 3. Кого/какво. Причинявам затруднено дишане, задушавам. Тежкият дим я давеше. 4.Прен. Какво. Потискам някакво чувство или го надмогвам. Давеше скръбта си с алкохол и дълги разговори. — давя се. 1. Потъвам в течност и се задушавам от липсата на въздух. Попадна във водовъртеж и започна да се дави. 2. Не мога да поемам въздух, задушавам се. Давеше се от лютивия дим. 3. Разг. Не мога да дишам поради поемането на много храна наведнъж; задавям се. Бебето гълташе лакомо и се давеше. 4. Боричкам се, като притискам. Кучетата се давеха на двора.

Насън, чакат те промени. Ако се давиш в плитка вода, ще успееш в работата си. Ако се давиш в бурна, мръсна, тъмна или дълбока вода, грозят те гибелни опасности. Ако насън давиш някого, скоро ще ти навредят или напакостят.

drowning