г----- - Намерени са 173 думи от търсенето |
гласен - гласна, гласно, мн. гласни, прил.Който става на глас. Гласно четене.• Гласен звук. Спец. Гласна. |
гласна - мн. гласни, ж.Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шу... |
гледам - гледаш, несв.1. Какво/кого. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън.2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъще... |
гледач - мн. гледачи, м.Истор. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма. |
глезла - мн. глезли, ж.Пренебр. Момиче или жена глезльо. |
глиган - глигани, (два) глигана, м.Мъжка дива свиня.// прил. глигански, глиганска, глиганско, мн. глигански. Глиганско месо. |
глупав - глупава, глупаво, мн. глупави, прил.1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.2. Кой... |
глупак - мн. глупаци, м.Глупав (в 1 знач.) човек.// прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн.глупашки. |
глухар - мн. глухари, (два) глухара, м.Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект. |
глътка - мн. глътки, ж.1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.2. Еднократно движение на то... |
глътна - глътнеш, мин. св. глътнах, мин. прич. глътнал, св.— вж. глътвам. |
глъхна - глъхнеш, мин. св. глъхнах, мин. прич. глъхнал, несв.1. Ставам по-тих, безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат... |
глъчка - мн. глъчки, ж.Шум от говор на много хора; врява. |
гмурна - гмурнеш, мин. св. гмурнах, мин. прич. гмурнал, св.— вж. гмурвам. |
гнусав - гнуснава, гнуснаво, мн. гнуснави, прил.1. Гнусен.2. Разг. Гнуслив.// същ. гнуснавост, гнуснавостта, ж. |
година - мн. години, ж.1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко год... |
голтак - мн. голтаци, м.Разг. Пренебр. Много беден човек; бедняк, сиромах. |
готвач - мн. готвачи, м.Човек, чиято професия е да готви ястия. |
готика - само ед.Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на ... |
грабеж - мн. грабежи, (два) грабежа, м.1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачес... |