гър - Намерени са 64 думи от търсенето |
огърлица - мн. огърлици, ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица. |
прегърна - прегърнеш, мин. св. прегърнах, мин. прич. прегърнал, св. — вж. прегръщам. |
разгърдя - разгърдиш, мин. св. разгърдих, мин. прич. разгърдил, св. — вж. разгърдвам. |
разгърна - разгърнеш, мин. св. разгърнах, мин. прич. разгърнал, св. — вж. разгръщам. |
сгърчвам - сгърчваш, несв. и сгърча, св.; какво. 1. Правя на гънки; сбръчквам. 2. Свивам, сгъвам. Силна болка сгърчи ръката ми. — сгърчвам се... |
тигърски - тигърска, тигърско, мн. тигърски, прил. Който е присъщ на тигър, като на тигър. Тигърски очи. |
чегъртам - чегърташ. Разг. Стържа, като издавам шум. |
гърбавина - мн. гърбавини, ж.1. Само ед. Качество на гърбав.2. Изпъкналост, издатина. |
загърбвам - загърбваш, несв. и загърбя, св.; кого/ какво. 1. Заставам с гръб към някого. Не загърбвай така момичето, не е културно! 2. Прен. П... |
нагърчвам - нагърчваш, несв. и нагърча, св.; какво. Разг. Правя да стане на гънки, на бръчки. |
погърчвам - погърчваш, несв. и погърча, св. 1. Кого. Правя насила грък. 2. Какво. Придавам гръцки характер и особености. — погърчвам се/ погър... |
сгърбя се - сгърбиш се, мин. св. сгърбих се, мин. прич. сгърбил се, св. — вж. сгърбвам се. |
загърмявам - загърмяваш, несв. и загърмя, св. Започвам да гърмя. |
изгърмявам - изгърмяваш, несв. и изгърмя, св. 1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно. 2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стре... |
изгърбя се - изгърбиш се, мин. св. изгърбих се, мин. прич. изгърбил се, св. — вж. изгърбвам се. |
нагърбя се - нагърбиш се, мин. св. нагърбих се, мин. прич. нагърбил се, св. — вж. нагърбвам се. |
погърмявам - погърмяваш, несв. и погърмя, св. 1. Гърмя, стрелям малко. 2. Издавам звук. Небето погърмява. |
разгърдвам - разгърдваш, несв. и разгърдя, се.; какво. Разтварям дреха, та се виждат гърдите ми. Разгърдвам палто. — разгърдвам се/разгърдя се.... |
сгърбям се - сгърбяш се, несв. Сгърбвам се. |
прегърбя се - прегърбиш се, мин. св. прегърбих се, мин. прич. прегърбил се, св. — вж. прегърбвам се. |