гл---- - Намерени са 36 думи от търсенето |
гласеж - 1. Начин на произнасяне, изговор.2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа. |
гледка - мн. гледки, ж.1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има о... |
главен - главна, главно, мн. главни, прил.1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем.2. Старши по служебно положение. Г... |
главно - нареч.На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе. |
главня - мн. главни, ж.1. Къс запалено, но недогоряло дърво.2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава... |
глагол - мн. глаголи, (два) глагола, м.Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.// прил. гла... |
гладен - гладна, гладно, мн. гладни, прил.1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо.2. Който гладува, не си дояжда.3... |
гладък - гладка, гладко, мн. гладки, прил.1. Който е с равна повърхност, без грапавини.2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.// нареч. гладко. С... |
гламав - гламава, гламаво, мн. гламави, прил.Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат. |
гларус - мн. гларуси, (два) гларуса, м.1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.2. Прен. Жарг. Жиголо по морските куро... |
гласен - гласна, гласно, мн. гласни, прил.Който става на глас. Гласно четене.• Гласен звук. Спец. Гласна. |
гласна - мн. гласни, ж.Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шу... |
гледам - гледаш, несв.1. Какво/кого. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън.2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъще... |
гледач - мн. гледачи, м.Истор. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма. |
глезла - мн. глезли, ж.Пренебр. Момиче или жена глезльо. |
глиган - глигани, (два) глигана, м.Мъжка дива свиня.// прил. глигански, глиганска, глиганско, мн. глигански. Глиганско месо. |
глупав - глупава, глупаво, мн. глупави, прил.1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.2. Кой... |
глупак - мн. глупаци, м.Глупав (в 1 знач.) човек.// прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн.глупашки. |
глухар - мн. глухари, (два) глухара, м.Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект. |
глътка - мн. глътки, ж.1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.2. Еднократно движение на то... |