| глед - Намерени са 60 думи от търсенето |
|---|
| сгледница - мн. сгледници, ж. Жена сгледник. |
| светоглед - само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си. |
| неугледен - неугледна, неугледно, мн. неугледни, прил. Който няма добър и приятен вид. Неугледно облекло. // същ. неугледност, неугледността, ... |
| прегледен - прегледна, прегледно, мн. прегледни, прил. В който всичко може да се види лесно, ясно. // същ. прегледност, прегледността, ж. |
| вгледам се - вгледаш се.- вж. вглеждам се. |
| гледжосвам - гледжосваш, несв. и гледжосам, св.; какво.Покривам с глеч. |
| далекоглед - мн. далекогледи, (два) далекогледа, м. Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната. |
| въгледобив - само ед.Добив на каменни въглища.// прил. въгледобивен, въгледобивна, въгледобивно, мн. въгледобивни. Въгледобивна промишленост. |
| слънчоглед - мн. слънчогледи, (два) слънчогледа, м. 1. Маслодайно растение с високо стъбло и огромен жълт цвят (обърнат винаги към слънцето), к... |
| безогледен - безогледна, безогледно, мн. безогледни.Който не подбира средства, за да постигне целта си.// нареч. безогледно. |
| изпогледам - изпогледаш, св. — вж. изпоглеждам. |
| недогледам - недогледаш, св. — вж. недоглеждам. |
| ненагледен - ненагледна, ненагледно, мн. ненагледни, прил. 1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост. 2. Любим, скъп. Мил... |
| болногледач - мн. болногледачи.Човек, който гледа болен; който е нает да се грижи за болни. |
| въгледвуокис - само ед.Спец. В химията — въглероден двуокис. |
| късогледство - само ед. 1. Недостатък на зрението, при който не се виждат ясно далечни предмети. 2. Прен. Недалновидност, непрозорливост, обикн. ... |
| спогледам се - спогледаш се, св. — вж. споглеждам се. |
| болногледачка - мн. болногледачки.Жена болногледач. |
| кривогледство - само ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство. |
| далекогледство - само ед. Дефект на зрението, при който се виждат ясно отдалечени предмети, а не се различават близките обекти. |