| глав - Намерени са 56 думи от търсенето |
|---|
| заглавен - заглавна, заглавно, мн. заглавни, прил. Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница. • Заглавна дума. Дума в ... |
| заглавие - мн. заглавия, ср. Наименование на някакво произведение (литературно, музикално или на отделна негова част; наслов. Романът носи за... |
| заглавка - мн. заглавки, ж. Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в... |
| оглавник - мн. оглавници, (два) оглавника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му. • Слагам оглавник (... |
| озаглавя - озаглавиш, мин. св. озаглавих, мин. прич. озаглавил, св. — вж. озаглавявам. |
| въртоглав - въртоглава, въртоглаво, мн. въртоглави.Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество! |
| главоболя - главоболиш, мин. св. главоболих, мин. прич. главоболил, несв.; кого.Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, ... |
| обезглавя - обезглавиш, мин. св. обезглавих, мин. прич. обезглавил, св. — вж. обезглавявам. |
| оглавявам - оглавяваш, несв. и оглавя, се.; какво. Заставам начело, ръководя. Новият министър-председател оглави правителството. |
| презглава - нареч. 1. С глава под завивката. 2. С главата надолу. Премятам се презглава. 3. Прен. Бързо. Спускам се презглава. |
| стремглав - стремглава, стремглаво, мн. стремглави, прил. Който се осъществява с устрем, безразсъдно; стремителен, буен. Стремглаво нападение.... |
| главоболие - мн. главоболия, ср.1. Само ед. Болки в главата. Имам главоболие.2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. Извинявайте за... |
| главозамая - главозамаеш, мин. св. главозамаях, мин. прич. главозамаял, св.— вж. главозамайвам. |
| главоломен - главоломна, главоломно, мн. главоломни, прил.1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане.2. Сложен, труден, мъчен. Главоломн... |
| дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр... |
| заглавикам - заглавикаш, св. — вж. заглавиквам. |
| твърдоглав - твърдоглава, твърдоглаво, мн. твърдоглави, прил. Който проявява твърдоглавие. |
| песоглавец - мн. песоглавци, м. 1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче. 2. Вид маймуна. 3. Прен. Човек, който е укоряван з... |
| среброглав - среброглава, среброглаво, мн. среброглави, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец. |
| възглавница - мн. възглавници, ж.1. Платнена торба пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.2... |