| гар - Намерени са 104 думи от търсенето |
|---|
| българофил - мн. българофили.Лице, което обича България и българите. |
| българофоб - мн. българофоби.Лице, което изпитва омраза към България и българите. |
| българщина - само ед.Съвкупност от присъщите на българите черти, качества, добродетели. |
| вулгаризъм - мн. вулгаризми, (два) вулгаризъма.Спец. В езикознанието — груба, вулгарна дума или израз, които не се допускат в официалните стил... |
| гарантирам - гарантираш, несв. и св.1. За кого/за какво. Давам гаранция, поръчителствам.2. Обезпечавам, осигурявам. |
| гарсониера - мн. гарсониери, ж.Малък апартамент от една стая, кухня и сервизно помещение. |
| гарсонетка - (фр. garconnet)Лятна сламена шапка с плоско дъно. |
| магарещина - само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари. |
| маргаритка - мн. маргаритки, ж. Полско или градинско цвете с неразклонено стъбло и с бял, розов или червен цвят. |
| щрайхгарен - щрайхгарна, щрайхгарно, мн. щрайхгарни, прил.1. За плат, прежда - който е изработен от смесена дълговлакнеста и късовлакнеста въл... |
| гардеробиер - мн. гардеробиери, м.Лице, което обслужва гардероб (в 3 знач.). |
| гарибалдеец - (по собств. G. Garibaldi (1807-1882) - италиански революционер)Ист. Доброволец, сражавал се под водачеството на Гарибалди за освоб... |
| прабългарин - мн. прабългари, м. Член на тюркско племе, което полага основите на българската държава през VII век. // прил. прабългарски, прабъл... |
| прабългарка - мн. прабългарки, ж. Жена прабългарин. |
| мамалигарка - мн. мамалигарки, ж. Жена мамалигар. |
| разгарям се - разгаряш се, несв. и разгоря се, св. 1. Започвам да горя все по-силно. Огънят се разгоря. 2. Прен. Проявявам се с голяма интензивн... |
| авангардизъм - само ед. Общо название на направление в литературата и изкуството през XX в., което се характеризира с търсенето и налагането на н... |
| вулгаризация - само ед.Опростяване, опошляване. |
| вулгаризирам - вулгаризираш, несв. и св.; какво.Опростявам, опошлявам. |
| побългарявам - побългаряваш, несв. и побългаря, св. 1. Кого. Правя да стане българин; да се чувства като българин. 2. Какво. Придавам български х... |