| в--- - Намерени са 78 думи от търсенето |
|---|
| воин - мн. воини, м.Войник, боец. Българските воини.// прил. воински, воинска, воинско, мн. воински. Воински дълг. |
| вето - само ед.Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражн... |
| взор - взорът, взора, мн. взорове и взори.Поглед. Отправям взор. |
| вино - мн. вина, ср.1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Сухо вино. Сладко вино.2. Вид, марка, порция от ... |
| внос - вносът, вноса, само ед., м.Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар.// прил. вносен.• Членски внос. Периодично плашана пари... |
| водя - водиш, мин. св. водих и водих, водил и водил, несв.1. Какво/кого. Карам това, което може да се движи (човек, животно) да върви сле... |
| вожд - вождът, вожда, мн. вождове, м.Предводител на племе, войска, чета и пр. |
| возя - возиш, возих, возил, несв.; какво/кого.Придвижвам с превозно средство. |
| войн - войнът, война, мн. войни.ВоинВоин. |
| воле - мн. волета, ср.Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.• От воле. Разг. Отведнъж, изведнъж,... |
| волт - волтът, волта, мн. волтове, (два) волта, м.Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.// прил. волтов, волтова, ... |
| воля - само ед.1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил. Имам воля. Липсва ми воля.2. Стремеж, ... |
| воня - вониш, мин. св. вонях, мин. прич. вонял, несв.Издавам лоша миризма. — вони.Безл. Има, усеща се лоша миризма. |
| вход - входът, входа, мн. входове, (два) входа, м.1. Място (отвор, врата), откъдето се влиза.2. Само ед. Такса, която се плаща за придоби... |
| всуе - нареч.Остар. Напразно, напусто. |
| вкус - вкусът, вкуса, мн. вкусове, м.1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.2. Само ед. Усещане ... |
| внук - внукът, внука. мн. внуци, м.1. Син на сина или дъщеря ми.2. Прен. Потомък. Това да се знае и помни от нашите внуци.// същ. умал. в... |
| вехт - вехта, вехто, мн. вехти, прил.1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти во... |
| все- - Първа съставна част на сложни думи със значение:а) Общ, общо, напр. всебалкански, всебългарски, всеизвестен, всенароден, всеславян... |
| веди - само мн.Староиндийски литературни творби. |