вит - Намерени са 127 думи от търсенето |
витализъм - (по лат. vitalis 'жизнен')Биол. Теория, развита главно през XVIII в., според която жизненият принцип е различен както от... |
виталитет - (нем. Vitalitat по лат. vitalis 'жизнен')Мед. Жизненост, жизнена енергия. |
избавител - избавителят, избавителя, мн. избавители, м.1. Човек, който избавя някого от беда; спасител. 2. Човек, който освобождава някого; ос... |
обновител - обновителят, обновителя, мн. обновители, м. Лице, което внася нещо ново, което обновява. |
квитанция - мн. квитанции, ж. Разписка, която се издава при внасяне на пари или ценности. Дадоха ли ти квитанция, че си платил таксата? |
страховит - страховита, страховито, мн. страховити, прил. Който предизвиква страх; страшен, ужасяващ. Страховит вик. // нареч. страховито. Изр... |
управител - управителят, управителя, мн. управители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител ... |
отровител - отровителят, отровителя, мн. отровители, м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт. |
проявител - проявителят, проявителя, мн. проявители, (два) проявителя, м. Вещество, в което се проявяват снимки. |
сервитьор - мн. сервитьори, м. Лице, което поднася храна и питиета в обществено заведение (ресторант, кафе, сладкарница и др.). // прил. серви... |
живителен - живителна, живително, мн. живителни, прил. Който съживява, укрепва, ободрява. Живителна влага. Живителен въздух. |
презвитер - мн. презвитери, м. Спец. Свещеник, поп. // прил. презвитерски, презвитерека, презвитерско, мн. презвитерски. |
язвителен - язвителна, язвително, мн. язвителни, прил.1. Който съдържа едновременно злоба и насмешка; саркастичен, хаплив. Язвителна критика. ... |
гравитация - само ед.Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.// прил. гравитационен, гравитационна, ... |
гравитирам - гравитираш, несв. и св.; към какво/ към кого.Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра. |
съставител - съставителят, съставителя, мн. съставители, м. Автор, който съставя нещо, като подбира. Съставител на христоматия. |
недоразвит - недоразвита, недоразвито, мн. недоразвити, прил. 1. Който не се е развил достатъчно, не е достигнал нормалните размери. Недоразвит... |
осиновител - осиновителят, осиновителя, мн. осиновители, м. Човек, който осиновява дете. |
изправител - изправителят, изправителя, мн. изправители, (два) изправителя, м. Устройство, което служи за преобразуване на променливия ток в по... |
презвитера - мн. презвитери, ж. Съпруга на презвитер; попадия. |