| вен - Намерени са 429 думи от търсенето |
|---|
| адвентистка - мн. адвентистки.Жена адвентист. |
| асоциативен - асоциативна, асоциативно, мн. асоциативни.Който се отнася до асоциация. |
| атрибутивен - (фр. attributif) Език.Определителен.// Същ. атрибутивност. |
| баснословен - баснословна, баснословно, мн. баснословни.Необичайно голям, изключителен. |
| благословен - благословена, благословено, мн. благословени, прил.1. Който е осветен чрез молитва.2. Прен. Който е достоен за похвала и благодарн... |
| вегетативен - вегетативна, вегетативно, мн. вегетативни.Който се отнася до растежа на растения и животни.Вегетативен орган.Спец. В ботаниката - ... |
| генеративен - генеративна, генеративно, мн. генеративни, прил.Който поражда, ражда, произвежда. |
| девственица - мн. девственици, ж. Девствена жена. |
| декоративен - декоративна, декоративно, мн. декоративни, прил. 1. Който се използва за украса. Декоративно пано. 2. Който се отнася до декорация... |
| експанзивен - експанзивна, експанзивно, мн. експанзивни, прил. Който бурно изявява своите чувства; несдържан, невъздържан, избухлив. Експанзивна... |
| здравенячка - мн. здравенячки, ж. Жена здравеняк. |
| вдъхновение - само ед.Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем. |
| дръзновение - само ед. Дързост, смелост, дръзновеност. |
| настървение - само ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. С настървение пълнеше кошницата с малини. // същ. настървеност, настърв... |
| несъществен - несъществена, несъществено, мн. несъществени, прил. Който не е от съществено значение; второстепенен. Несъществен пропуск. // същ.... |
| пълнокръвен - пълнокръвна, пълнокръвно, мн. пълнокръвни, прил. Който е енергичен, съдържателен, наситен. Пълнокръвен живот. |
| пълноправен - пълноправна, пълноправно, мн. пълноправни, прил. Който притежава всички права според закона. Пълноправен собственик. Пълноправен г... |
| първовенчан - първовенчана, първовенчано, мн. първовенчани, прил. Който пръв е увенчан с корона или с митра. |
| топлокръвен - топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръвни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта. |
| чистокръвен - чистокръвна, чистокръвно,мн. чистокръвни, прил. 1. Който няма примес кръвта си; породист. Чистокръвен кон. 2. Прен. Разг. Същински... |