вел - Намерени са 62 думи от търсенето |
величав - величава, величаво, мн. величави.Величествен.// същ. величавост. |
величая - величаеш, величах, величал.Провъзгласявам за велик, изключителен. |
велможа - мн. велможи, м. Истор.1. Знатен и богат сановник. Царски велможи2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи кат... |
велпапе - само ед.Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе. |
веларен - (нем. velar от нлат. velarius по лат. velum 'меко небце')Език. Задноезичен (съгласните к, г). |
увелича - увеличиш, мин. св. увеличих, мин. прич. увеличил, св. — вж. увеличавам. |
величие - мн. величия.1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.2. Ирон. Издигнат в обществото човек. |
нивелир - мн. нивелири, (два) нивелира, м. 1. Геодезически инструмент за определяне на разликата във височината на две точки. 2. Уред за уст... |
величина - мн. величини, ж.1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.2. Духовна стойност, значимост. Той е от евро... |
ръкавели - само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа. |
новелист - мн. новелисти, м. Писател, който пише/ издава новели. |
манивела - мн. манивели, ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател. |
велзевул - само ед.1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана.2. Прен. Лукав, коварен човек. |
ювелирен - ювелирна, ювелирно, мн. ювелирни, прил. 1.Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин. 2... |
възвелича - възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличил, св.- вж. възвеличавам. |
величайши - величайша, величайшо и величайше, мн.величайши.Остар. Извънредно голям, преголям. |
велосипед - мн. велосипеди, (два) велосипеда, м.Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.// прил. велосипеден, велосипедн... |
нивелирам - нивелираш, несв. и св.; какво. 1. Премахвам различията, изравнявам. 2. Спец. Определям разликата във височината. |
повелявам - повеляваш, несв. и повеля, св. 1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам. 2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В те... |
хубавелка - мн. хубавелки, ж. Разг. Хубавица. |