| бого - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| бъги - (англ. buggy)Авт. Специален едноместен спортен автомобил, развиващ големи скорости по неравен терен. |
| кого - — вж. кой. |
| бого- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до Бог, напр. богобоязливост, богопочитание, богослужител, богохул... |
| сбогом - нареч. Поздрав при раздяла за дълго или завинаги. • Вземам/взема си сбогом. По-официално се сбогувам. |
| богомил - мн. богомили, м.Истор. Привърженик на богомилството.// прил. богомилски, богомилска, богомилско, мн. богомилски. Богомилска литера... |
| богослов - мн. богослови, м.Специалист по богословие.// прил. богословски, богословска, богословско, мн. богословски. Богословски факултет. |
| богомолка - мн. богомолки, ж.Жена богомолец. |
| богомолец - мн. богомолци, м.Вярващ човек по време на едно негово посещение в църква, където присъства на служба и се моли. |
| боготворя - боготвориш, боготворих, боготворил.Почитам като божество; изпитвам почит; възхищавам се, прекланям се, обожавам. Той боготвореше м... |
| богохулен - богохулна, богохулно, мн. богохулни, прил.Който хули, оскърбява Бога. Богохулни думи. |
| богословие - само ед.Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие. |
| богохулник - мн. богохулници, м.Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.). |
| богопомазан - богопомазана, богопомазано, мн. богопомазани, прил.1. За който се смята, че е избран, предопределен от Бога.2. Прен. Ирон. Който с... |
| богомилство - само ед.Истор. Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през X век, което е било насочено против символите... |
| богохулство - мн. богохулства, ср.1. Само ед. Хулене на Бога.2. Думи и изрази, постъпки и прояви, с които се осквернява нещо възвишено; кощунств... |
| службогонец - мн. службогонци, м. Човек, който се стреми към висок пост; кариерист. |
| богохулствам - богохулстваш, несв.Изричам или върша богохулство/богохулства. |
| богослужение - мн. богослужения, ср.Извършване на религиозен обред от духовно лице, обикн. в църква; църковна служба, литургия. |
| богоотстъпник - мн. богоотстъпници, м.Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва. |
| богохулствувам - богохулствуваш, несв.Богохулствам. |