ати - Намерени са 265 думи от търсенето |
симпатия - мн. симпатии, ж. 1. Предразположеност, влечение към някого или нещо. Усмивката му спечели моята симпатия. 2. Прен. Разг. Човек, къ... |
статичен - статична, статично, мн. статични, прил. Който се намира в състояние на спокойствие, покой, застой; неподвижен. Статична картина. /... |
тематика - само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика... |
антипатия - мн. антипатии.Чувство на неприязън, на отвращение. |
акватинта - (ит. aquatinta от лат. aqua tincta 'оцветена вода')Худ. Гравюра, при която образите се нанасят на лакирана метална плоча... |
батиметър - (по гр. bathys 'дълбок' + -метър)Мор. Уред за измерване на морските дълбочини. |
батисфера - (по гр. bathys 'дълбок' + сфера)Мор. Стоманена сфера, привързана с кабел към кораб и съоръжена за изучаване на морските ... |
галиматия - мн. галиматии, ж.Разг. Безсмислица; бъркотия, неразбория, безпорядък. |
граматика - само ед.Наука, дял от езикознанието, в който се разглежда морфологичният и синтактичният строй на езика.// прил. граматичен, грама... |
гратисчия - мн. гратисчии, м.Разг. Човек, който съумява да се вмъкне на представление, концерт, спортно състезание без билет. |
дебатирам - дебатираш, несв. и св. Провеждам дебати; разисквам, обсъждам. |
догматика - обикн. ед. 1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение. 2. Само ед. Догматизъм. |
затиря се - затириш се, мин. св. затирих се, мин. прич. затирил се, св. — вж. затирвам се. |
златисто- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др. |
лунатизъм - само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм. |
фанатизъм - само ед. Пълна преданост към собствените политически, религиозни и др. убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция. |
номинатив - само ед. Именителен падеж. |
императив - мн. императиви, (два) императива, м. 1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви. 2. Спец. Само ед. В граматиката — п... |
лунатичка - мн. лунатички, ж. Жена лунатик. |
математик - мн. математици, м. Лице, което се занимава с математика; специалист по математика. |