Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

аре - Намерени са 141 думи от търсенето
аренда - мн. аренди.1. Отдаване на недвижим имот за временно ползване срещу наем.2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия и...
ареола - (фр. areole по лат. areola 'малка повърхност')1. Мед. Червено кръгче около пъпка на гърда, около рана и под.2. Астрон. С...
барета - мн. барети.1. Мека кръгла шапка без периферия и широко дъно.2. Прен. Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално пр...
зарево - само ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето.
заредя - заредиш, мин. св. заредих, мин. прич. заредил, св. — вж. зареждам.
зарежа - зарежеш, мин. св. зарязах, мин. прич. зарязал, св. — вж. зарязвам.
зарека - заречеш, мин. св. зарекох, мин. прич. зарекъл, св. — вж. заричам.
ишарет - мн. ишарети, (два) ишарета, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др.
кабаре - кабарета, ср. Нощно заведение с развлекателна програма.
карета - мн. карети. ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор.
магаре - мн. магарета, ср. 1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши. 2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре не...
минаре - мн. минарета, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва.
наредя - наредиш, мин. св. наредих, мин. прич. наредил, св. — вж. нареждам.
нарежа - нарежеш, мин. св. нарязах, мин. прич. нарязал, св. — вж. нарязвам.
нарека - наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам.
сепаре - мн. сепарета, ср. Място за посетители в обществено заведение, което е отделено и скрито за останалите посетители.
старец - мн. старци, м. 1. Стар, възрастен човек. Белокоси старци. 2. Прен. Жарг. Баща. Моят старец не иска и да чуе. // прил. старчески, с...
старея - старееш, мин. св. старях, мин. прич. старял, несв. Постепенно остарявам. С всеки ден стареем.
сугаре - мн. сугарета, ср. Диал. Животно (обикн, агне), родено по-късно от нормалното.
ударен - ударна, ударно, мн. ударни, прил. 1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти. 2. Който е...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: