| аре - Намерени са 141 думи от търсенето |
|---|
| аренда - мн. аренди.1. Отдаване на недвижим имот за временно ползване срещу наем.2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия и... |
| ареола - (фр. areole по лат. areola 'малка повърхност')1. Мед. Червено кръгче около пъпка на гърда, около рана и под.2. Астрон. С... |
| барета - мн. барети.1. Мека кръгла шапка без периферия и широко дъно.2. Прен. Разг. Служещ във военна или военизирана част със специално пр... |
| зарево - само ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето. |
| заредя - заредиш, мин. св. заредих, мин. прич. заредил, св. — вж. зареждам. |
| зарежа - зарежеш, мин. св. зарязах, мин. прич. зарязал, св. — вж. зарязвам. |
| зарека - заречеш, мин. св. зарекох, мин. прич. зарекъл, св. — вж. заричам. |
| ишарет - мн. ишарети, (два) ишарета, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др. |
| кабаре - кабарета, ср. Нощно заведение с развлекателна програма. |
| карета - мн. карети. ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор. |
| магаре - мн. магарета, ср. 1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши. 2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре не... |
| минаре - мн. минарета, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва. |
| наредя - наредиш, мин. св. наредих, мин. прич. наредил, св. — вж. нареждам. |
| нарежа - нарежеш, мин. св. нарязах, мин. прич. нарязал, св. — вж. нарязвам. |
| нарека - наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам. |
| сепаре - мн. сепарета, ср. Място за посетители в обществено заведение, което е отделено и скрито за останалите посетители. |
| старец - мн. старци, м. 1. Стар, възрастен човек. Белокоси старци. 2. Прен. Жарг. Баща. Моят старец не иска и да чуе. // прил. старчески, с... |
| старея - старееш, мин. св. старях, мин. прич. старял, несв. Постепенно остарявам. С всеки ден стареем. |
| сугаре - мн. сугарета, ср. Диал. Животно (обикн, агне), родено по-късно от нормалното. |
| ударен - ударна, ударно, мн. ударни, прил. 1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти. 2. Който е... |