ана - Намерени са 201 думи от търсенето |
занаятчийка - мн. занаятчийки, ж. Жена занаятчия. |
нанагорнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Нагорнище. |
нанадолнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Надолнище. |
канализация - само ед. 1. Система от тръби и канали в населено място за отвеждане на нечисти или дъждовни води. 2. Канализиране. Канализацията щ... |
канализирам - канализираш, несв. и св. ; какво. 1. Построявам канализация. 2. Укрепвам коритото на река, за да не се разлива. 3. Прен. Организир... |
манастирище - само ед. Място, където е имало манастир; старо манастирско землище. |
прихвана се - прихванеш се, мин. св. прихванах се, мин. прич. прихванал се, св. — вж. прихващам се. |
самоотбрана - само ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана. |
фанатизирам - фанатизираш, несв. и св.; кого/какво. Правя да стане фанатик. Фанатизирам тълпата. — фанатизирам се. Ставам фанатик. |
фанатически - фанатическа, фанатическо, мн. фанатически, прил. Фанатичен. // нареч. фанатически. |
анархистичен - анархистична, анархистично, мн. анархистични.Който се отнася до анархист или анархизъм. |
занаятчийски - занаятчийска, занаятчийско, мн. занаятчийски, прил. 1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение. 2. Който се отнася до... |
психоанализа - само ед. Субективно направление в психологията, психиатрията, педагогиката, естетиката и социологията в края на XIX в., създадено ... |
занаятчийство - само ед. Практикуване на занаят. |
проанализирам - проанализираш, несв. и св.; какво. Анализирам докрай. |
панаирджийски - панаирджийска, панаирджийско, мн. панаирджийски, прил. 1 .Разг. Който се отнася до панаир. Панаирджийски стоки. 2. Прен. Разг. Иро... |
психоаналитик - мн. психоаналитици, м. Специалист консултант в областта на психоанализата. |
балнеосанаториум - (по балнео- + санаториум)Водолечебен почивен дом. |
контанастъпление - мн. контранастъпления, ср. Настъпление в отговор на противникова атака. Войските са в контранастъпление. |
дванайсетопръстник - мн. дванайсетопръстници, (два) дванайсетопръстника, м. Спец. Горният край на тънките черва, в който продължава храносмилането. |