| айн - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| тайнство - мн. тайнства, ср. Обред, чиито действия имат таен смисъл. Светото тайнство на кръщението. |
| трайност - трайността, само ед., ж. 1. Издръжливост, здравина, стабилност. Стоки с голяма трайност. 2. Времетраене, срок, време на годност. Ш... |
| айнщайний - (по собств. A. Einstein, немски физик (1879-1955)Хим. Радиоактивен елемент от групата на актинидите, зн. Es, пор. н. 99, получен п... |
| издайнича - издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам. |
| издайница - мн. издайници, ж. Остар. Жена издайник. |
| окрайнина - мн. окрайнини, ж. 1. Погранична област. 2. Крайна част на населено място. Живея в окрайнините на града. |
| нехайница - мн. нехайници, ж. Нехайна жена. |
| потайност - потайността, мн. потайности, ж. 1. Само ед. Качество на потаен. 2. Само мн. Скрити места или неща. Парижките потайности. |
| познайник - мн. познайници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници. |
| потайница - мн. потайници, ж. Жена потайник. |
| тайнствен - тайнствена, тайнствено, мн. тайнствени, прил. 1. В който се крие тайна; неизвестен. Тайнствена пещера. 2. Който е изпълнен с тайна... |
| дизайнерка - мн. дизайнерки, ж. Жена дизайнер. |
| познайница - мн. познайници, ж. Жена познайник. |
| покрайнина - мн. покрайнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България. |
| случайност - случайността, само ед., ж. Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, неза-кономерно. Това е чиста случайност. |
| хардлайнер - мн. хардлайнери, м. Най-твърд, последователен поддръжник на определена политическа позиция в рамките на партия, движение и др.; тв... |
| безкрайност - безкрайността. Безкрай (в 1 знач.). |
| чистофайник - мн. чистофайници, м. Разг. Човек, който проявява пресилен стремеж към чистота; чистник. |
| издайнически - издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически. |
| чистофайница - мн. чистофайници, ж. Разг. Жена чистофайник. |