| агр - Намерени са 78 думи от търсенето |
|---|
| ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин. |
| агро- - (гр. agro-)Първа съставна част на сложни думи със значение 'агрономически', напр. агрономия. |
| багря - багриш, багрих, багрил.1. Боядисвам.2. Оцветявам в червено. |
| багра - мн. багри.1. Предимно в художествената литература и поезията - цвят, шарка.2. Вещество за боядисване и оцветяване; боя.// прил. ба... |
| агреже - (фр. agrege)Научна степен във Франция, даваща право да се преподава в лицей или факултет. |
| виагра - (англ. viagra)Фарм. Препарат, действащ като афродизиак. |
| загрея - загрееш, мин. св. загрях, мин, прич. загрял, св. — вж. загрявам. |
| обагря - обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. обагрил, св. — вж. обагрям. |
| нагрея - нагрееш, мин. св. нагрях, мин. прич. нагрял, св. — вж. нагрявам. |
| шагрен - само ед. 1.Мека кожа с релефни фигури или точици, която се използва основно за подвързване на книги. 2.Книговезка хартия или платн... |
| агресия - само ед.1. Въоръжено нападение на една държава срещу друга с грабителска или завоевателна цел.2. Прен. Настъпление, нападение. |
| аграрен - аграрна, аграрно, мн. аграрни.Който се отнася до земеделието, до селското стопанство. Аграрна политика. |
| агрегат - мн. агрегати, (два) агрегата.Няколко разнотипни машини или устройства, съединени в едно цяло за съвместна работа. Доилен агрегат./... |
| агреман - Официално дадено съгласие на една държава да приеме като дипломатически представител лице, предложено от друга държава. |
| агресор - мн. агресори, (два) агресора.Държава, която осъществява агресия или провежда агресивна политика. |
| агроном - мн. агрономи.Специалист по агрономия. |
| забагря - забагриш, мин. св. забагрих, мин. прич. забагрил, св. — вж. забагрям. |
| заграбя - заграбиш, мин. св. заграбих, мин. прич. заграбил, св. — вж. заграбвам. |
| заградя - заградиш, мин. св. заградих, мин. прич. заградил, св. — вж. заграждам. |
| загреба - загребеш, мин. св. загребах, мин. прич. загребал, св. — вж. загребвам. |