ССРСС - Намерени са 359 думи от търсенето |
кория - мн. кории, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо. |
кормя - кормиш, мин. св. кормих, мин. прич. кормил, несв.; какво. Изваждам вътрешностите на заклано животно. Кормя агне. Кормя риба. |
ларго - само ед. I. Разг. Широка, обикн. главна улица в град. Разхождам се по ларгото. 2. Като нареч. Спец. В музиката — бавно, широко тем... |
мирно - нареч. 1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно. 2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание. |
морал - само ед. 1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение. //... |
миров - мирова, мирово, мн. мирови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем. ... |
морав - морава, мораво, мн. морави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете. • Мораво рогче. Микроскопична отровн... |
морга - мн. морги, ж. 1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им. 2. Пре... |
морда - мн. морди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра. |
морен - морна, морно, мн. морни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици. |
моряк - мн. моряци, м. Лице, което служи във флота или на кораб. // същ. умал. моряче, мн. морячета, ср. // прил. моряшки, моряшка, моряшк... |
народ - мн. народи, (два) народа, м. 1. Жителите на една държава. 2. Нация, националност. Български народ. 3. Само ед. Група хора, трудещи... |
норка - мн. норки, ж. 1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина. 2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки. |
норма - мн. норми, ж. 1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма. 2. Установена средна стойност за нещо. Дневна ... |
обрат - мн. обрати, (два) обрата, м. 1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията. 2. Спец. Своеобразно съчет... |
обрив - мн. обриви, (два) обрива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив. |
образ - мн. образи, (два) образа, м. 1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен... |
обред - мн. обреди, (два) обреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред. // пр... |
оброк - мн. оброци, (два) оброка, м. 1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие. 2. Обредна служба по повод няко... |
овраг - мн. оврази, (два) оврага, м. Дълбока падина със стръмни брегове. |