РРСРРРР - Намерени са 285 думи от търсенето |
отсичам - отсичаш, несв. и отсека, св. 1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото. 2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсича... |
отскоча - отскочиш, мин. св. отскочих, мин. прич. отскочил, св. — вж. отскачам. |
отслужа - отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслужил, св. — вж. отслужвам. |
отсрамя - отсрамиш, мин. св. отсрамих, мин. прич. отсрамил, св. — вж. отсрамвам. |
отсреща - нареч. 1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното. 2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зад... |
отсроча - отсрочиш, мин. св. отсрочих, мин. прич. отсрочил, св. — вж. отсрочвам. |
отсявам - отсяваш, несв. и отсея, св. 1. Какво. Отделям чрез сеене необходимото количество. Отсей малко брашно за тортата. 2. Прен. Какво/ко... |
отсядам - отсядаш, несв. и отседна, св. 1. Диал. Какво. Слизам от нещо, върху което съм седнал. Отседни коня! 2. Разг. Какво. Освобождавам, ... |
отсянка - мн. отсенки, ж. — вж. отсенка. |
пасианс - мн. пасианси, (два) пасианса, м. Подреждане на карти в определена система, обикновено за гадаене. |
паспорт - мн. паспорти, (два) паспорта, м. 1. Официален документ, удостоверяващ самоличността и гражданството. Задграничен паспорт. Личен па... |
посегна - посегнеш, мин. св. посегнах, мин. прич. посегнал, св. - вж. посягам. |
посявам - посяваш, несв. и посея, св.; какво. 1. Сея изцяло. Посявам нива. 2. Сея малко или от време на време. |
пасажер - мн. пасажери, м. Пътник в превозно средство. // прил. пасажерски, пасажерска, пасажерско, мн. пасажерски. |
пасбище - мн. пасбища, ср. Пасище. |
пасивен - пасивна, пасивно, мн. пасивни, прил. 1. Бездеен, неактивен, безразличен. Пасивен човек. 2. Който се отнася до пасив (в 1 и 3 знач.... |
пасирам - пасираш, несв. и св.; какво. Претривам, смилам на еднородна маса. Пасирам кайсии. |
пасквил - мн. пасквили, (два) пасквила, м. Малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора. // пр... |
пасмина - само ед. Разг. Грубо. Група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина. |
пастрок - мн. пастроци, м. Разг. Неистински баща; нов съпруг на майката. |