Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
замижа - замижиш, мин. св. замижах, мин. прич. замижал, св. — вж. замижавам.
замижавам - замижаваш, несв. и замижа, св. 1. Притварям очи (при силна светлина, от удоволствие, при мечтаене и др.); зажумявам. 2. Прен. След...
замина - заминеш, мин. св. заминах, мин. прич. заминал, св. — вж. заминавам.
заминавам - заминаваш, несв. и замина, се. 1. Отправям се, тръгвам за някъде с превозно средство. Заминавам със самолет за Виена. 2. Разг. Оти...
замирам - замираш, несв. и замра, св. 1. За дейност, живот, функции и др., които са били активни - намалявам, отслабвам, затихвам. Истинскит...
замислен - замислена, замислено, мн. замислени, прил. 1. Който се е задълбочил в мисли. 2. Който е планиран; обмислен. Замислената среща не с...
замисля - замислиш, мин. св. замислих, мин. прич. замислил, св. — вж. замислям.
замисля се - замислиш се, мин. св. замислих се, мин. прич. замислил се, св. — вж. замислям се.
замислям - замисляш, несв. и замисля, св. 1. Разг. За кого/за какво. Грижа се, имам в ума си. От ходене не замисля за децата си — да ги прибе...
замислям се - замисляш се, несв. и замисля се, св. 1. За какво/за кого. Мисля задълбочено, унасям се в мисли. Замислих се за плановете си. Замис...
замисъл - мн. замисли, (два) замисъла, м. Идея, намерение, което се обмисля. Моят замисъл беше всичко да стане в началото на лятото.
замитам - замиташ, несв. и замета, св. Разг. 1. Какво. Мета в определена посока. Замети трохите към вратата. 2. Какво. Заличавам следи с мет...
замлъквам - замлъкваш, несв. и замлъкна, се. Напълно преставам да говоря, да шумя, да пея; утихвам, млъквам. На сутринта вятърът замлъкна. Пти...
замлъкна - замлъкнеш, мин. св. замлъкнах, мин. прич. замлъкнал, св. — вж. замлъквам.
замогвам се - замогваш се, несв. и замогна се, св. 1. Ставам богат, заможен. Някои хора за няколко години се замогнаха. 2. Прен. Укрепвам, заякв...
замогна се - замогнеш се, мин. св. замогнах се, мин. прич. замогнал се, св. — вж. замогвам се.
заможен - заможна, заможно, мн. заможни, прил. Който е достатъчно богат, за да живее добре; осигурен.
замолвам - замолваш, несв. и замоля, св. 1. Кого. Помолвам. 2. Започвам да моля. — замолвам се/замоля се. 1. Помолвам се настоятелно. 2. Запо...
замоля - замолиш, мин. св. замолих, мин. прич. замолил, св. — вж. замолвам.
замомея се - замомееш се, мин. св. замомях се, мин. прич. замомял се, св. — вж. замомявам се.
замомявам се - замомяваш се, несв. и замомея се, св. Започвам да се чувствам като мома. Замомя се и тръгна по разходки.
заморен - заморена, заморено, мн. заморени, прил. Който диша учестено от умора.
заморя - замориш, мин. св. заморих, мин. прич. заморил, св. — вж. заморявам.
заморявам - заморяваш, несв. и заморя, св.; кого/ какво. Започвам да моря. Болестта замори младо и старо. — заморявам се/заморя се. Уморявам с...
замотавам - замотаваш, несв. и замотая, св. 1. Какво/кого. Увивам, омотавам. 2. Какво/в какво. За конци, върви - обърквам, оплитам; омотавам. ...
замотая - замотаеш, мин. св. замотах, мин. прич. замотал, св. — вж. замотавам.
замра - замреш, мин. св. замрях, мин. прич. замрял, св. — вж. замирам.
замразител - замразителят, замразителя, мн. замразители, (два) замразителя, м. Домашен или промишлен уред за съхраняване при температура от -18...
замразя - замразиш, мин. св. замразих, мин. прич. замразил, св. — вж. замразявам.
замразявам - замразяваш, несв. и замразя, св. 1. Какво. Охлаждам до вледеняване. Вятърът замрази мокрите улици. Замразих рибата в хладилника. 2...
замрежа - замрежиш, мин. св. замрежих, мин. прич. замрежил, св. — вж. замрежвам.
замрежвам - замрежваш, несв. и замрежа, св. 1. Какво. Зашивам леко дупка на дреха (като с мрежа). Замрежих си чорапа. 2. Какво. Закривам леко ...
замръзва - несв. и замръзне, св.; безл. Става на лед, покрива се с лед, вкочанява се. Студено е, утре сутрин ще замръзне.
замръзвам - замръзваш, несв. и замръзна, св. 1. Ставам на лед, покривам се с лед, втвърдявам се от студ. Тази зима реката замръзна. Водата в б...
замръзна - замръзнеш, мин. св. замръзнах, мин. прич. замръзнал, св. - вж. замръзвам.
замръзне - мин. св. замръзна, мин. прич. замръзнало, св. — вж. замръзва.
замръква - несв. и замръкне, се.; безл. Започва да мръква.
замръквам - замръкваш, несв. и замръкна, св. 1. Намирам се някъде (обикн. вън от къщи), когато се стъмнява. Опасно е да замръкваш по улиците. ...
замръкна - замръкнеш, мин. св. замръкнах, мин. прич. замръкнал, св. — вж. замръквам.
замръкне - мин. св. замръкна, мин. прич. замръкнало, св. — вж. замръква.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: