| Буква З |
|---|
| задуша - задушиш, мин. св. задуших, мин. прич. задушил, св. — вж. задушавам. |
| задушавам - задушаваш, несв. и задуша, св. 1. Кого. За болест, силна миризма, газове или силни чувства — преча на свободното дишане; задавям. ... |
| задушвам - задушваш, несв. и задуша, св. Започвам да душа. Кучето задуши по следите. |
| задушевен - задушевна, задушевно, мн. задушевни, прил. Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна в... |
| задушен - задушна, задушно, мн. задушни, прил. 1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух. 2. В който трудно се диш... |
| задушлив - задушлива, задушливо, мн. задушливи, прил. Който предизвиква задушаване. Задушлив газ. Задушлива смрад. |
| задушница - мн. задушници, ж. В християнската религия — общ помен на умрелите, обикн. на гробища. • Наял се като попско дете на задушница. Ная... |
| задълбавам - задълбаващ, несв. и задълбая, св. 1. Навлизам дълбоко навътре. Задълбах с мотиката надолу в пръстта. Задълбах в гората. 2. Прен. Н... |
| задълбая - задълбаеш, мин. св. задълбах, мин. прич. задълбал, св. — вж. задълбавам. |
| задълбоча - задълбочиш, мин. св. задълбочих, мин. прич. задълбочил, св. — вж. задълбочавам. |
| задълбочавам - задълбочаваш, несв. и задълбоча, св.; какво. Навлизам дълбоко в същност, в отношения и под. Задълбочавам изследванията по въпроса.... |
| задълбочен - задълбочена, задълбочено, мн. задълбочени, прил. 1. Който е съсредоточил вниманието си над нещо или е навлязъл в същността. 2. Кой... |
| задължа - задължиш, мин. св. задължих, мин. прич задължил, св. — вж. задължавам. |
| задължавам - задължаваш, несв. и задължа, св. 1. Кого. Натоварвам, заставям да направи нещо. Задължих я да ми помага. 2. Кого. Карам да се чувс... |
| задължен - задължена, задължено, мн. задължени, прил. 1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята. 2.... |
| задължение - мн. задължения, ср. 1. Нещо, което съм длъжен да изпълня. 2. Ангажимент по договор или морал. Имам задължения към родителите си. |
| задължителен - задължителна, задължително, мн. задължителни, прил. 1. Който трябва да се направи или спази. Задължителни условия. Задължителна по... |
| задънвам - задънваш, несв. и задъня, св.; какво. 1. Поставям дъно на нещо, отворено в двата си края. Задънвам каца. 2. Правя непроходим; задр... |
| задъня - задъниш, мин. св. задъних, мин. прич. задънил, св. — вж. задънвам. |
| задържа - задържиш, мин. св. задържах, мин. прич. задържал, св. — вж. задържам. |
| задържам - задържаш, несв. и задържа, св. 1. Какво/кого. Спирам за по-дълго в същото положение. Задържа ръката си в неговата. Задържам поглед... |
| задържан - задържана, задържано, мн. задържани. прил. 1. Който е арестуван, отведен в полицията. 2. Който е отнет временно. Задържани вещи. З... |
| задъхам се - задъхаш се, мин. св. задъхах се, мин. прич. задъхал се, св. — вж. задъхвам се. |
| задъхвам се - задъхваш се, несв. и задъхам се, св. От умора, болест, горещина или силни чувства — дишам тежко и учестено. Задъхваше се по стълби... |
| задявам - задяваш, несв. и задяна, св. 1. Какво. Слагам на гърба си товар или торба с помощта на върви, ремъци и под. 2. Кого. Ухажвам. 3. К... |
| задяна - заденеш, мин. св. задянах, мин. прич. задянал, св. — вж. задявам. |
| заедно - нареч. 1. Съвместно, общо. Работим заедно. 2. Едновременно. Завършихме училище заедно. |
| заек - мн. зайци, (два) заека, м. 1. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за... |
| заеквам - заекваш, несв. и заекна, св. Изговарям някои звукове или срички със задържане или повтаряне; запъвам се. |
| заекна - заекнеш, мин. св. заекнах, мин. прич. заекнал, св. — вж. заеквам. |
| заем - мн. заеми, (два) заема, м. 1. Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане. 2. Кред... |
| заема - заемеш, мин. св. заех, мин. прич. заел, се. — вж. заемам. |
| заема се - заемеш се, мин. св. заех се, мин. прич. заел се, св. — вж. заемам се. |
| заемам - заемаш, несв. и заема, св. 1. Какво. Давам или получавам в заем. Ще ми заемеш ли сто лева за десет дни? 2. Приемам чужди идеи, ми... |
| заемам се - заемаш се, несв. и заема се, св. 1. С какво. Залавям се, захващам се с някаква работа. Аз ще се заема с готвенето, а ти си почети ... |
| заемен - заемна, заемно, мн. заемни, прил. 1. Спец. Който се отнася до заем. 2. Който може да се заеме. Заемен капитал. 3. Който е свързан ... |
| заемка - мн. заемки, ж. 1. Спец. Дума, заета от чужд език, обикн. за назоваване на ново понятие. 2. Нещо, заето от друг народ, в областта н... |
| заемодател - заемодателят, заемодателя, мн. заемодатели, м. Този, който дава заем. |
| заемоискател - заемоискателят, заемоискателя, мн. заемоискатели, м. Спец. Лице, което иска заем, обикн. от учреждение. |
| заесени се - мин. св. заесени се, мин. прич. заесенило се, св. — вж. заесенява се. |