| Буква З |
|---|
| затревя - затревиш, мин. св. затревих, мин. прич. затревил, св. — вж. затревявам. |
| затревявам - затревяваш, несв. и затревя, св.; какво. Засявам площ с трева. // прил. затревен, затревена, затревено, мн. затревени. |
| затривам - затриваш, несв. и затрия, св. 1. Какво. Унищожавам; съсипвам. Ограбиха и затриха селото. 2. Разг. Кого. Убивам, унищожавам. Затрих... |
| затрия - затриеш, мин. св. затрих, мин. прич. затрил, св. — вж. затривам. |
| затрогвам - затрогваш, несв. и затрогна, св.; кого. Трогвам, вълнувам, предизвиквам умиление. Тези хубави думи я затрогнаха. |
| затрогна - затрогнеш, мин. св. затрогнах, мин. прич. затрогнал, св. — вж. затрогвам. |
| затрудвам се - затрудваш се, несв. и затрудя се, св. 1. Започвам да се трудя. Затрудили са се от тъмни зори. 2. За какво/за кого. Загриж-вам се и... |
| затруднение - мн. затруднения, ср. 1. Трудност, пречка, спънка при извършване, протичане на нещо. Имахме големи затруднения при обзавеждането на... |
| затруднителен - затруднителна, затруднително, мн. затруднителни, прил. Който причинява затруднения. |
| затрудня - затрудниш, мин. св. затрудних, мин. прич. затруднил, св. — вж. затруднявам. |
| затруднявам - затрудняваш, несв. и затрудня, св.; какво/кого. Създавам пречки, трудности, затруднения. Лошото време затрудняваше работата на стр... |
| затрудя се - затрудиш се, мин. св. затрудих се, мин. прич. затрудил се, св. - вж. затрудвам се. |
| затрупам - затрупаш, св. — вж. затрупвам. |
| затрупвам - затрупваш, несв. и затрупам, св. 1. Какво. Покривам изцяло, като трупам по повърхността. Бюрото му беше затрупано с книги. Пътищат... |
| затръшвам - затръшваш, несв. и затръшна, св.; какво. Затварям със сила, с трясък, обикн. врата или прозорец. |
| затръшкам - затръшкаш, св. — вж. затръшквам. |
| затръшквам - затръшкваш, несв. и затръшкам, св. Започвам да тръшкам. — затръшквам се/затръшкам се. Започвам да се тръшкам. |
| затръшна - затръшнеш, мин. св. затръшнах, мин. прич. затръшнал, св. — вж. затръшвам. |
| затрябвам - затрябваш, св.; на кого. Оказвам се необходим, потрябвам, дотрябвам. Тогава ми затрябваха пари, но нямах. • Затрябвал съм (на няко... |
| затулвам - затулваш, несв. и затуля, св. Разг. 1. Какво. Правя да бъде скрит; скривам. Затули парите в едно чекмедже. 2. Какво/кого. Закривам... |
| затуля - затулиш, мин. св. затулих, мин. прич. затулил, св. — вж. затулвам. |
| затулям - затуляш, несв. Затулвам. |
| затъ - нареч. Остар. Диал. Бездруго; действително. Затъ съм уморен, мога да остана вкъщи. |
| затъвам - затъваш, несв. и затъна, св. 1. Хлътвам донякъде в нещо рядко, течно или меко. Затъвам в тиня. Затъвам до кръста в снега. 2. Прен.... |
| затъжа - затъжиш, мин. св. затъжих, мин. прич. затъжил, св. — вж. затъжавам. |
| затъжавам - затъжаваш, несв. и затъжа, св. Започвам да тъжа. — затъжавам се/затъжа се. За кого/ за какво. Тъжа дълбоко, трайно. Затъжи се за м... |
| затъквам - затъкваш, несв. и затъкна, св.; какво. 1. Втъквам, забождам. Затъкна цветето в ревера си. 2. Запушвам, затварям (дупка, отвор и по... |
| затъкна - затъкнеш, мин. св. затъкнах, мин. прич. затъкнал, св. — вж. затъквам. |
| затъмнение - мн. затъмнения, ср. 1. Временно потъмняване на небесно тяло поради закриване или засенчване от друго тяло. Слънчево затъмнение. Сн... |
| затъмнея - затъмнееш, мин. св. затъмнях, мин. прич. затъмнял, св. — вж. затъмнявам. |
| затъмня - затъмниш, мин. св. затъмних, мин. прич. затъмнил, св. — вж. затъмнявам. |
| затъмнявам - затъмняваш, несв. и затъмнея, св. 1. Възприемам се като тъмен. Планината затъмня в далечината. 2. Замръквам. Затъмняхме по улиците... |
| затъна - затънеш, мин. св. затънах, мин. прич. затънал, св. — вж. затъвам. |
| затънтвам - затънтваш, несв. и затънтя, св.; кого/ какво. Изпращам или слагам в затънтено място; забивам. Затънтиха го в един безлюден край. З... |
| затънтен - затънтена, затънтено, мн. затънтени, прил. 1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край. 2. Който е сложен в тайно, ... |
| затънтя - затънтиш, мин. св. затънтих, мин. прич. затънтил, св. — вж. затънтвам. |
| затъпея - затъпееш, мин. св. затъпях, мин. прич. затъпял, св. — вж. затъпявам. |
| затъпквам - затъпкваш, несв. и затъпча, св.; какво. 1. Започвам да тъпча с крака. Затъпка на едно място. 2. Изпълвам, напълвам дупка, отвор с ... |
| затъпча - затъпчеш, мин. св. затъпках, мин. прич. затъпкал, св. — вж. затъпквам. |
| затъпя - затъпиш, мин. св. затъпих, мин. прич. затъпил, св. — вж. затъпявам. |