Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
запека - запечеш, мин. св. запекох, мин. прич. запекъл, св. — вж. запичам.
запенвам се - запенваш се, несв. и запеня се, св. 1. Започвам да образувам пяна. Вълната се запени и стигна брега. 2. При болест, агония - устат...
запеня се - запениш се, мин. св. запених се, мин. прич. запенил се, св. — вж. запенвам се.
запера - запереш, мин. св. запрах, мин. прич. запрал, св. — вж. запирам.
запетая - мн. запетаи, ж. Препинателен знак за интонационно обособяване на синтактични категории или за отделяне на подчинени изречения. • Д...
запечатам - запечаташ, св. — вж. запечатвам.
запечатвам - запечатваш, несв. и запечатам, св.; какво. 1. Затварям нещо, като слагам печат или/ и подпис. Вратата беше заключена и запечатана....
запечатя - запечатиш, мин. св. запечатих, мин. прич. запечатил, св. Запечатам.
запивам - запиваш, несв. и запия, се.; какво. Започвам да пия. — запивам се/запия се. Увличам се в пиене на алкохол, пия с часове, продължит...
запилея - запилееш, мин. св. запилях, мин. прич. запилял, св. — вж. запилявам.
запилявам - запиляваш, несв. и запилея, св. 1. Какво. Захвърлям, загубвам между други неща. Запиляла съм си учебника по бюрото. 2. Кого. Изпра...
запирам - запираш, несв. и запера, св.; какво. 1. Започвам да пера. 2. Какво. Пера част от дреха, отделно място. Ще запера предницата с петн...
запис - мн. записи, (два) записа, м. 1. Писмено предаден текст на песен, приказка, разговор и под. Студенти правят записи на песни по села...
записвам - записваш, несв. и запиша, св. 1. Какво. Предавам писмено сведения, впечатления, данни, за да ги запазя. Записвах най-важното от ле...
записка - мн. записки, ж. 1. Бележка със съобщение, с кратък текст. Изпратил ми е записка, че ще дойде. 2. Само мн. Записани наблюдения, впе...
запитам - запиташ, св. — вж. запитвам.
запитвам - запитваш, несв. и запитам, св.; кого. По-питвам. — запитвам се/запитам се. Запитвам себе си. // същ. запитване, ср. // прил. запит...
запичам - запичаш, несв. и запека, св.; какво. Пека малко нещо готово, само по повърхността. Пиците се продават готови, само да се запекат с...
запиша - запишеш, мин. св. записах, мин. прич. записал, св. — вж. записвам.
запия - запиеш, мин. св. запих, мин. прич. запил, св. - вж. запивам.
запланувам - заплануваш, несв. и св.; какво. Поставям в план; възнамерявам. Запланувах по 2 страници на ден.
заплата - мн. заплати, ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е ...
заплатя - заплатиш, мин. св. заплатих, мин. прич. заплатил, св. — вж. заплащам.
заплаха - мн. заплахи, ж. 1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света. 2. Закана. Сип...
заплаша - заплашиш, мин. св. заплаших, мин. прич. заплашил, св. — вж. заплашвам.
заплашвам - заплашваш, несв. и заплаша, св. 1. Кого. Внушавам страх; заканвам се. Заплашиха я, че ще я уволнят от работа. 2. Представлявам опа...
заплашителен - заплашителна, заплашително, мн. заплашителни, прил. 1. Който представлява заплаха. Заплашителни вълни. 2. Който съдържа или изразя...
заплащам - заплащаш, несв. и заплатя, св. Плащам.
заплес - мн. заплеси, м. Човек, който се заплесва, разсейва, зазяпва.
заплесвам се - заплесваш се, несв. и заплесна се, св. 1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме с...
заплесна се - заплеснеш се, мин. св. заплеснах се, мин. прич. заплеснал се, св. — вж. заплесвам се.
заплета - заплетеш, мин. св. заплетох, мин. прич. заплел, св. — вж. заплитам.
заплитам - заплиташ, несв. и заплета, св.; какво. Започвам да плета плетка по даден образец.
заплодя - заплодиш, мин. св. заплодих, мин. прич. заплодил, св. — вж. заплождам.
заплождам - заплождаш, несв. и заплодя, св. 1. Какво. За мъжко животно — оплождам. 2. Какво. Организирам оплождане на животни. — заплождам се/...
заплювам - заплюваш, несв. и заплюя, св. 1. Кого какво. Плюя със сила, насочено, с презрение. Майка му го заплю за низостта. 2. Кого. Изразяв...
заплюя - заплюеш, мин. св. заплюх, мин. прич. заплюл, св. — вж. заплювам.
заповед - мн. заповеди, ж. 1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане...
заповеден - заповедна, заповедно, мн. заповедни, прил. Който съдържа или изразява заповед-ност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест.
заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: