Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
застрелям - застреляш, мин. св. застрелях, мин. прич. застрелял, св. — вж. застрелвам.
застройвам - застройваш, несв. и застроя, св. Слагам застройка на ястие, обикн. супа. Супата се застройва, докато е гореща.
застройка - само ед. Смес от мляко и яйце или само разбито яйце, което се прибавя към готово ястие (обикн. към супа) за вкус и плътност.
застроя - застроиш, мин. св. застроих, мин. прич. застроил, св. — вж. застройвам.
застроявам - застрояваш, несв. и застроя, св.; какво. Изпълвам с постройки площ, място. Целият район е застроен с жилищни блокове. // същ. заст...
застудея - застудееш, мин. св. застудях, мин. прич. застудял, св. — вж. застудявам.
застудявам - застудяваш, несв. и застудея, св. За време, въздух и под. — ставам студен; захлаждам се. Дойде есента и утрините застудяха. — заст...
застъпвам - застъпваш, несв. и застъпя, св. 1. Какво. Настъпвам или затискам края на нещо. Застъпвам си полата. 2. На какво. Поемам дежурство,...
застъпник - мн. застъпници, м. 1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на на...
застъпница - мн. застъпници, ж. Жена застъпник.
застъпя - застъпиш, мин. св. застъпих, мин. прич. застъпил, св. — вж. застъпвам.
застягам - застягаш, несв. и застетна, св. 1. Какво. Стягам, пристягам силно. Застегна пакета. 2. Какво. Започвам да стягам. 3. Кого/какво. З...
засуетя се - засуетиш се, мин. св. засуетих се, мин. прич. засуетил се, св. — вж. засуетявам се.
засуетявам се - засуетяваш се, несв. и засуетя се, св. Започвам да се суетя. Влакът щеше да идва и пътниците се засуетиха по перона.
засукан - засукана, засукано, мн. засукани, прил. 1. Който е увит, завит, подвит. Засукани крачоли. 2. Прен. Който е сложен, объркан, заплет...
засуквам - засукваш, несв. и засуча, св. 1. Започвам да суча мляко, да бозая. Агнето настигна майка си и засука. 2. Суча мляко за първи път с...
засуха - само ед. Засушаване, суша.
засуча - засучеш, мин. св. засуках, мин. прич. засукал, св. - вж. засуквам.
засуша се - засушиш се, мин. св. засуших се, мин. прич. засушил се, св. — вж. засушавам се.
засушавам се - засушаваш се, несв. и засуша се, св. 1. За време — протичам без дъжд, без влага. 2. За земя — ставам суха, без влага. — засушава с...
засърби ме - мин. св. засърбя ме, мин. прич. засърбял ме, се. — вж. засърбява ме.
засърбява ме - (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и засърби ме, св. Започва да ме сърби. Засърбя ме носът. • Засърбяват/засърбят ме ръцете за работа....
засъхвам - засъхваш, несв. и засъхна, св. 1. За рядка смес или течност — губя влагата си, запичам се. Засъхнала кал. Кръвта е засъхнала. 2. З...
засъхна - засъхнеш, мин. св. засъхнах, мин. прич. засъхнал, св. — вж. засъхвам.
засявам - засяваш, несв. и засея, св. Слагам, пускам или хвърлям семена в земята и ги покривам с пръст; сея.
засявка - мн. засевки, ж. Спец. Изкуствено отглеждане на бактерии, микроби и др. микроорганизми за някакво изследване.
засягам - засягаш, несв. и засегна, св. 1. Какво/кого.При движение докосвам, закачам, удрям. С ръката си засегна чашата и я събори. На строе...
засядам - засядаш, несв. и заседна, св. 1. Стоя някъде много дълго. След обед засядаше в някоя кръчма и прекарваше там до късна нощ. 2. Засе...
затапвам - затапваш, несв. и затапя, се. 1. Какво. Запушвам нещо с тапа. Затапих бутилката. 2. Прен. Разг. Кого. Засичам в разговор с остроум...
затапя - затапиш, мин. св. затапих, мин. прич. за-тапил, св. — вж. затапвам.
затая - затаиш, мин. св. затаих, мин. прич. затаил, св. — вж. затаявам.
затаявам - затаяваш, несв. и затая, се.; какво. Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и под. Затаи омразата си към нея. — затаявам с...
затварачка - мн. затварачки, ж. Уред за затваряне на буркани, бутилки и под.
затватям - затваряш, несв. и затворя, св. 1. Какво. Правя да не бъде отворен. 2. Какво. Притварям клепачи; притискам една към друга устните; ...
затвор - мн. затвори, (два) затвора, м. 1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон,...
затворен - затворена, затворено, мн. затворени, прил. Който се е затворил. // нареч. затворено. • Затворен живот. Живот без много развлечения...
затворник - мн. затворници, м. Лице, което лежи в затвор.
затворница - мн. затворници, ж. Затворничка.
затворнически - затворническа, затворническо, мн. затворнически, прил. Който е свързан със затвор или със затворник. Затворнически режим. Затворни...
затворничка - мн. затворнички, ж. Жена затворник.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: