| дуп - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| дуо - само ед. Дует. |
| дук - дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, ко... |
| дур - междум. Остар. Стой! Спри! |
| дух - духът, духа, мн. духове и духове, (два) духа, м. 1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности. 2. Вътрешна, нравствена, в... |
| душ - душът, душа, мн. душове, (два) душа, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки. • Вземам душ. Къпя се с так... |
| куп - купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м. 1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обик... |
| туп - междум. За наподобяване на звук при падане или при ритмично удряне. Сърцето му биеше: туп, туп, туп. Туп - една зряла круша падна ... |
| дип - нареч. Разг. 1. В голяма степен, много, твърде. Дип добре те познавам. 2. В крайна степен, напълно, съвсем. Той не ни е дип роднин... |
| дупка - мн. дупки, ж. 1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише. 2. Издълбана вдлъбнатина с ов... |
| дупча - дупчиш, мин. св. дупчих, мин. прич. дупчил, несв.; какво/кого. 1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената... |
| надупча - надупчиш, мин. св. надупчих, мин. прич. надупчил, св. — вж. надупчвам. |
| дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста... |
| дуплекс - само ед. 1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки. 2. За телефон — една линия с два телефонни поста... |
| продупча - продупчиш, мин. св. продупчих, мин. прич. продупчил, св. — вж. продупчвам. |
| надупчвам - надупчваш, несв. и надупча, св.; какво. Правя много дупки в нещо; пробивам, промушвам на много места. Червеят беше надупчил ябълка... |
| продупчвам - продупчваш, несв. и продупча, св.; какво. Правя дупка в нещо; пробивам. Продупчвам уши. |
| предупредя - предупредиш, мин. св. предупредих, мин. прич. предупредил, св. — вж. предупреждавам. |
| предупреждавам - предупреждаваш, несв. и предупредя, св.; кого. 1. Предварително съобщавам за нещо, обикн. неприятно, нередно, за да го предотвратя... |
| предупреждение - мн. предупреждения, ср. 1. Предварително съобщение, известие. 2. Вид наказание. Предупреждение за изключване. Последно предупрежде... |
| предупредителен - предупредителна, предупредително, мн. предупредителни, прил. Който предупреждава. Предупредителен сигнал. // същ. предупредителнос... |